ВОВЛИЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОВЛЍЧАМ, -аш, несв.; вовлека̀, вовлечѐш, мин. св. вовля̀кох, вовлѐче, прич. мин. св. деят. вовля̀къл, -кла, -кло, мн. вовлѐкли, св., прех. Остар. Въвличам. — Ща умра, казал Цено. — Смъртта са наближава и скоро ще да скъси живота ми; скоро ще да ма вовлече в гроба млад и зелен. Л. Каравелов, Съч. IV, 45. При всичката правота и доброта Теофилова .. пак ся намериха лоши человеци, които поискаха да го вовлекат в тинята. С. Радулов, НД (превод), 129. Мнозина едно само желание да ся покажат умни вовлича в присмиване и одумване. С. Радулов, НД (превод), 97. вовличам се, вовлека се страд.