ВОВОНЯ̀ВАНЕ

ВОВОНЯ̀ВАНЕ1, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от вовонявам1 и от вовонявам се; въвоняване1.

ВОВОНЯВАНЕ

ВОВОНЯВАНЕ2, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от вовонявам2 и от вовонявам се; въвоняване2.

Списък на думите по буква