ВОДА̀

ВОДА̀ ж. 1. Само ед. Прозрачна безцветна течност, представляваща в чист вид съединение на две части водород с една част кислород, без вкус и миризма, която е широко разпространена в природата и е необходима за поддържане на живия организъм. Той [нане Митре] ме успокои, че селото е близко и там има хубава и студена вода. Елин Пелин, Съч. IV, 106. На върха, под корените на стара бука, извираше бистра вода. К. Петканов, Х, 160. По всички улички [в градчето] тук шуртяха вадички кристална планинска вода. Д. Калфов, Избр. разк., 155. Огнярът отваряше крана и морската вода обливаше сгорещените тела. Д. Добревски, БКН, 31. Трябва да се проверят пътищата, да се види каква вода за миене и за пиене има... Г. Караславов, ПМ, 10-11. Дъждовна вода. Вряла вода. Пивка вода. Снежна вода. Питейна вода. Поливна вода. Прясна вода. Хубава вода. // Обикн. мн. Различни видове от тази течност, според разтворе‑

ните в тях минерали. Водите току менят вкуса си според горите: биват топли, кисели-червеникави, блудкави, солени и пречисти. ПСп, 1870, кн. 11-12, 125. Някой си купил за слуга едного арапина,.. Той се изпомъчил със сякакви води да го измие. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 23-24.

2. Само ед. Цялата маса, която съставя морета, океани, езера, реки и под. в природата. Противоп. суша. Над един милион видове живи същества населяват сушата и водата. Хр. Одисеев, ТН, 7. "И някога за път обратен / едва ли ще удари час: / вода и суша — необятен, / светът ще бъде сън за нас!" П. К. Яворов, Съч. I, 60. Градината ми слънце не дочака, а падна здрач над суша и вода. Хр. Ясенов, Събр. пр, 38. // Стесн. Обикн. мн. Маса такава течност в природата (в море, река, ручей, езеро, блато и под.) Тя стоеше там, превита, неподвижна, обхванала коленете си с ръце, загледана в тъмните и хладни води на Куков вир. Й. Йовков, СЛ, 74. Разказва се, че водите на Орлово кладенче някога били лековити, и султани и паши идвали от далечни страни да се лекуват с тях. Ил. Волен, РК, 32. Над нас небето е тъй синьо и чисто. Тъй синьо и чисто, както може да бъде само над безбрежните води на океана. Б. Шивачев, ПЮА, 33. Дунава беше тих и спокоен. Водата му се лъщеше срещу утринното слънце и двата му бряга бързо бягаха назад към Русчук. Т. Влайков, Съч. II, 54. Мъртвата и блестяща зеленобисерна вода на блатото се размърда и оживя. Елин Пелин, Съч. I, 49. Повърхностни води. Подпочвени води. Снежни води.

3. Диал. Пространство, покрито с такава течност — река, поток и под. Вървели, що вървели, дошли до една вода, дето били хванали рибари една риба. Христом. ВВ I, 32. Минахме през три гори зелени, / минахме през три води разлети. Н. Ракитин, ППВ, 40. Искат Драгана да женат / през девет гори зелени, през девет води студени. Нар. пес, СбНУ XLVI, 54.

4. Само мн. Със съгл. опред. Част от територията на море, океан, голяма река или езеро, която е призната за собственост на държава, област, град и др., тъй като влиза в техните граници. През последните години английските риболовни кораби системно нарушаваха териториалните води на Исландия и ловяха треска дори пред нейните пристанища. П. Коларов, РП, 30. Появата на две руски ескадрили в американски води укрепило международното положение на Северните щати. Ист. VIII кл, 110. И тъй ние са питаме, що е правила английската флота в турските води? НБ, 1876, бр. 51 18.

5. Разш. Воден разтвор на растителен екстракт или друго вещество, който се използва като питие, лечебно или тоалетно средство, за технически цели и др. Той не знаел какво е българска роза. В багажа си имах няколко флакона най-проста розова вода, та му я показах заедно с богатото, пищно цвете с много листа. Й. Радичков, НД, 115. — Гюлова вода с казани имаме долу в избата, а тя ливанто купува! — ругаеше той дъщеря си. Чудомир, Избр. пр, 8. Косата ми капе — това е. Видях по калъфката — пада, и туйто. Трябва да започна фрикции с хининова вода, но нямам охота за нищо. Н. Стефанова, ПД, 24. Вареше бурен от либиче и му даваше водата да пие. Ив. Вазов, Съч. XX, 122. Тя вика скришом врачки, прави магия, полива тайно Еньо с какви не води и бурени. Елин Пелин, Съч. III, 139. Русичко момиче, обуто в скъсани сандалки, даваше на майка си някаква жълтеникава вода, вероятно лекарство. Г. Белев, КВА, 101. Лекарят бе млад, тих човек, написа ѝ дълга рецепта с води и промивки. Б. Йосифова, БЧМ, 151. Йодна вода. Сребърна вода. Сероводородна вода. Хлорна вода. Плодова вода.

6. Секрет, който се събира в орган или кухина на човешкото тяло вследствие болестен процес. Има вода в коляното.

7. Прен. Остар. Многословие и бедност на мисълта в литературно произведение, ораторска реч и др. А едно от главните условия за истинска поезия е да се постигне всяка краткост и естественост в изказването на чувството, да се избегне всякакъв баласт и многото вода. П. К. Яворов, Съч. III, 280-281. Мислите се нищят доста разпасано, несбито, на дълги периоди; има вода доста — видиш, че имаш пред себе си вестникарска статия — нищо повече. Ив. Вазов, Съч. XIII, 74.

Бабина вода. Диал. В народните обичаи — светена вода, с която къпят дете, когато се роди. Доби му се дете [на Гюлчето] .. и за него са потрошени поне сто гроша: за баба било, за кръщене било, за бабина вода — отиват парите. Ц. Церковски, Съч. III, 228. Борова вода. Апт. Воден разтвор на борна киселина с антисептично действие, който се употребява в медицината за промиване на рани, на устата и глътката, във вид на капки за очи и др. Варна вода. Спец. Воден разтвор на калциева основа. Най-широко се прилага методът за запазване на яйцата във варна вода. Ив. Златев и др., МЗ, 46. Варната вода се получава по следния начин. Разбърква се гасена вар във вода до образуване на варно мляко. П. Даскалов и др., ТК, 176. Газирана вода. Вода, наситена с въглероден двуокис, която се използва като напитка. Ако хайверът се сгъсти много, се прибавя малко студена газирана вода. Л. Петров и др., БНК, 163. Гравитационна вода. Техн. Свободна, несвързана подземна вода, която под действието на собствената си тежест се движи по порите, пукнатините и др. празнини в скалите. В зависимост от степента на влажност на почвата (грун‑

та), съдържащата се в нея вода може да бъде в различни състояния: парообразна,.. и гравитационна. Ст. Станчев, Х, 550. Дестилирана вода. Хим. Вода, която е изчистена от разтворени в нея вещества чрез дестилация. Парата при охлаждане се втечнява и се получава дестилирана вода, която се събира в приемника В. Разтворените във водата вещества остават в колба А. Хим. VII кл, 1965, 19. Желязна вода. Хим. Воден разтвор на въглекисел железен окис, намира се в природата и се използва за лекуване. Някъде — близо пак до Своге, един километър на изток, нашите инженери са открили желязна вода с целебна сила. Ив. Вазов, Съч. XVII, 25. Жива вода1. Нар.-поет. Чудотворна лековита вода, която може да връща живота или младостта. Орлицата донесла в човката си желъдова чашка, пълна с жива вода. Изляла водата върху краката на момъка и той тозчас оздравял. Ран Босилек, Р, 116. — Сега прогледнах. Омиха ми се очите с жива вода. Елин Пелин, Съч. IV, 138. Капилярна вода.Геол. Вид подземна вода, задържана в порите на планинските скални маси от силите на повърхностното обтягане. В тесните капилярки, които прорязват по всички посоки почвата, се задържа така наречената капилярна вода. Хр. Дилов и др., РВ, 8. Кисела вода. Минерална вода, която е естествено газирана, тъй като съдържа въгледвуокис. Кислородна вода. Апт. Трипроцентов разтвор на водороден прекис, който има антисептично и кръвоспиращо действие и се употребява в медицината. Куршумена вода. Разг. Разтвор на оловен ацетат, който се използва за компреси при отоци, натъртвания и др. Кьолнска (колонска, миризлива) вода. Остар. Одеколон. Стаята се изпълни с гъста миризма на кьолнска вода и с други някакви приятни миризми и като видя младият човек неудържимото възхищение на сестра си, великодушно ѝ подари едно шишенце с благоуханна вода. Д. Талев, ПК, 602. Забележителни градове у Прусия .. У крайрейнската област: Колон или Кьолн.. стар град с голяма черкова; тука правят миризлива вода, наречена одеколон. Й. Груев, УЗ, 110-111. Мека вода. Спец. Вода, която не съдържа калциев, железен и магнезиев бикарбонат. В консервната промишленост се допуска само мека вода или твърдата предварително се омекотява. П. Даскалов и др., ТК, 177. Природната вода бива твърда и мека .. В меката вода сапунът лесно се пени и варивата увират бързо. Хим. VII кл, 1965, 9. Минерална вода. Природна вода, която съдържа соли, газове или има повишена радиоактивност, поради което въздейства благоприятно върху човешкия организъм. Водата беше студена и имаше малко възкиселичък щиплив вкус. Навярно това бе минерална вода. Елин Пелин, ЯБЛ, 77. Околоплодна вода. Течност, в която е потопен плодът в плодния мехур у висшите животни и човека. Светена вода. Църк. Вода, осветена с молитва, обикн. при църковна служба. И за уроки му [на болното] баяха, и с ръжен клас го надхвърляха, и със светена вода го пръскаха — нищо не помогна. Г. Караславов, СИ, 25-26. То нищо, че някога тук е било турска, друговерска махала — мястото ще се освети, ще се попръска със светена вода, а светената вода всичко пречиства — и болести, и всякаква проклетия. Д. Талев, ЖС, 129. Сладка вода. Изворна, речна или езерна вода, която, за разлика от морската вода, не е солена. Има риби, които никога не напускат сладките води. Това са видове, които цял живот остават в реките и езерата. П. Коларов, РП, 40. Старият рибар кърпеше една мрежа с дрянова игла .. Момчетата му копаеха кладенец за сладка вода. А. Каралийчев, НЗ, 97. Твърда вода.Спец.;Рязка вода. Диал. Вода, която съдържа калциев, железен и магнезиев бикарбонат. Ние знаем, че така наречената "твърда" вода (от кладенци, езера, извори и др.) съдържа голям процент калциеви, магнезиеви и др. соли, поради което при миене и пране с такава вода сапунът не се пени. Л. Дряновска-Нонинска, ЙСЧ, 50. Сяка перачка знае, че между водите съществува голямо различие, т. е. че една вода бива мека, а друга рязка. Знан., 1875, бр. 16, 248. Тежка вода. Хим. [D2О]. Вода, получена от съединяването на тежкия изотоп на водорода деутерий с кислород. Тежката вода привидно по нищо не се отличава от обикновената, но има особни свойства. Наричат я още "отровна вода". ПН, 1935, кн. 5-6, 67. Царска вода. Хим. Смес от концентрирана солна и азотна киселина в съотношение 3:1, която разтваря благородните метали. Даже благородните метали (злато, платина), които се срещат самородни в природата и са напълно устойчиви при обикновени условия, могат да се разрушат в царска вода (смес от концентрирани солна и азотна киселина). Св. Райчева, К, 13.

> Бия се (блъскам се, бухам се, бъхтя се) като <мътна> вода о (в) бряг. Разг. Трудя се, работя пряко силите си, но без особен резултат. — Малко ли години се наказвам аз и се бия като вода о бряг. Ив. Вазов, Съч. IX, 55-56. Дълги години той се буха като вода о бряг, в разни дребни търговщини и службици, без никаква сполука. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 52. — Щом сте за сиромашта, да видим сега пак ще ни оставите ли да се блъскаме като мътна вода в бряг. П. Славински, ПЗ, 82. Буря в чаша вода. Книж. Много шум, разгорещен спор, тревога за нещо по незначителен повод. В (с) <една> капка вода бих удавил (ще удавя) някого. Разг. С всички средства бих напакостил (ще напакостя) някому, защото силно го мразя. А попът,.. като че ли с цялото си

държане крещеше: "Мразя ви! Да бих могъл, с капка вода бих ви удавил." П. Вежинов, ЗЧР, 69. Вир вода. Разг. Съвсем мокър. "Дъжд рукна — и аз не знаех де да подслоня глава. — Вир вода станах, а бурятя не секваше ни за миг." Н. Райнов, КЦ, 100. Крачолите на панталоните му бяха вир-вода. Б. Обретенов, С, 183. Влизам / вляза (стъпвам / стъпя) в огън и <във> вода. Обикн. за някого, за нещо. Разг. Излагам се на голяма, смъртна опасност, рискувам живота си за някого или за нещо. -Ей на̀ — си мислеше той, — тези момчета вече са готови в огън и във вода да стъпят, пред нищо да не се спрат, само да рече човек да ги поведе. Г. Дръндаров, ВЗ, 49. За вас всичко бих направил / влязъл бих във вода и огън. Ив. Вазов, ИГП (превод), 67. Вода газя, жаден ходя. 1. Ирон. Не мога да се възползвам от нещо, с което съм в непосредствен контакт, въпреки желанието си. Мине ли ерген край вази — / през вода да гази, / жеден-морен ходи. К. Христов, Кр, 33. 2. Диал. Съвсем съм се забравил. Вода за воденицата на някого; вода за нечия воденица. Разг. Довод, аргумент или факт в полза на някого. — Поработят, освидетелствуват бременността си и хайде широк живот за сметка на фабриката.. "Вода за моята воденица — рече си. — Ще се махна...Три месеца са ми сигурни... В София никой не ме знае." Б. Болгар, Б, 61. Върви ми (тръгва ми / тръгне ми и др.) <като> по вода. Разг. Върви ми много добре, успешно, благополучно. Пред краката им [на войниците] плискаха котли с вода, да им върви по вода. А. Дончев, СВС, 758. Вървя (тръгвам / тръгна, минавам / мина и др.) <като> по вода. Разг. За нещо — ставам, извършвам се бързо и лесно, без пречки и затруднения. Поразмекна се баба Таса, но като отри сълзите си, стисна здраво ръката ми и отде ѝ бе хрумнало, та лисна една стомна вода пред мене. — Ха, добър ти път, всичко по вода да върви... Кр. Григоров, Н, 134. — А пътуването ти дотука как мина? Благополучно или със затруднения? Мина леко като по вода, защото бяхме в подводница. П. Михайлов, МП, 19. — Пътят ми не беше оттука, но кривнах нарочно, за да те видя и да ти се похваля. Моята работа се оправи.. — Много се радвам, че твоята работа е тръгнала като по вода. А. Каралийчев, НЗ, 156-158. Вървя (ходя) по водатана някого. Разг. Неодобр. Изпълнявам безропотно желанията на някого, подчинявам се напълно на волята му. — И у нас е така. Росето все по водата ми ходи — слуша ме. К. Петканов, БД, 162. — Ти мислеше, че като се ожениш, всичко ще върви по твоята вода. Каквото кажеш, туй ще стане. Няма го майстора! И. Петров, НЛ, 185. Гола вода. 1. Разг. За храна — който е рядък, без мазнина или разреден. Чорбата е гола вода. △ Млякото днес е гола вода. 2. Диал. Съвършено, напълно мокър. Дядо Костадин умря от простуда. Отиде на работа в Елнъзач, върна се мокър — гола вода, легна и не стана. К. Петканов, Х, 26. Гола во̀да. Жарг. 1. Който не притежава необходимите качества, не отговаря на очакванията, изискванията. Филмът е гола вода. 2. Който е в крайно тежко положение и е напълно безпомощен. — Нашето физкултурно дружество е бедно.. Ние сме гола вода..: при нас футболният отбор рита на обществени начала. Г. Друмев, УКР, 16. Как се забърках в тази история. Сега съм гола вода. Докарвам / докарам (донасям / донеса, нося) вода от девет кладенци (чешми, дерета). Разг. Привеждам най-различни доводи и доказателства, за да докажа правотата на нещо или да убедя някого в нещо. — От девет кладенци вода ще си докара и пак туй дето е рекъл да го направи — ще го направи. П. Тодоров, Събр. пр II, 217. Ако някой друг кажеше нещо подобно на латинския председател на стопанството, той.. би му донесъл от девет дерета вода, за да го накара да се откаже от думите си. Н. Каралиева, Н, 165. Дръпва ми се / дръпне ми се водата. Разг. Слисвам се, същисвам се. Еле на четвъртата нощ [кравата] се отели. Като го погледнах с осем глави, водата ми се дръпна, не знам какво да правя. И. Петров, ЛСГ, 30. Жива вода2. Разг. Съвършено мокър. Людете бяха побягнали кой както е сварил и бяха жива вода. Д. Талев, С II, 279. Зная (научавам / науча) на вода нещо. Разг. Зная (научавам) много добре, отлично, без грешка нещо. А утре вечер — театър и елха. Всичко е готово. И ролите се знаят на вода. И сцената е нагласена. М. Кюркчиев, ВВ, 52. <Излизам / изляза> отгоре като зехтин (масло) над вода<та>. Обикн. неодобр. Надвивам, побеждавам, наддумвам някого, все се смятам за прав. Той тоз даскал мене хич не ми харесва! Все много знае, все той отгоре като зехтин над вода! Де да видим накъде ще избие! Д. Марчевски, ДВ, 65. Излизам / изляза (измъквам се / измъкна се) сух от (из) водата. Разг. Неодобр. Отървавам се от каквато и да е отговорност за извършена от мене нередност, престъпление и под., оставам ненаказан. — Всеки знае, че фалшификацията беше истинска, но всеки се преструва, че вярва обратното. Сякаш че го почитат още повече, че е умял да излезе сух из водата. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 26. — Войната е страдание за победените — измъкна се дипломатично Тудор,-.. — щом като си се измайсторил да излизаш сух от водата, ти си достоен да ми бъдеш помощник във външната политика! А. Гуляшки, ЗВ, 481. Изпих си водата. Диал. Нямам вече значение, отживял съм, не се държи на мене. — Тия сватбени официалности отдавна си изпиха водата и няма защо ние,.., да правим на публиката удоволствие с различни зрелища. Елин Пе‑

лин, Съч. II, 115. Изплувам над водата. Остар. Преуспявам. Захванал своята кариера от голата игла, но гореспоменатите качества му спомогнали в късо време да изплува над водата, да стане човек. З. Стоянов, ЗБВ I, 69. Камък<а> да стисна (да хвана), вода ще пусне; от камъка вода ще изстискам. Разг. Много съм силен, як физически. Кога навърши Младен двайсета година, а он стана един мъжага — и баща си надрасна! Ония ръце дебели в рамената, па жилави, па шепести, па яки, яки, камък да стисне, що е рекъл некой, вода ще пусне! М. Георгиев, Избр. разк., 232. Какъв силен човек беше той — от камъка вода ще изстиска. Д. Талев, ПК, 77. Като полят (облят) със студена вода; като попарен (полят, облят) с вряла вода. Разг. Крайно неприятно изненадан, наскърбен, жегнат от нещо. Неда стоеше като полята със студена вода, с отпуснати отпред ръце — не знаеше къде да дене ръцете си, не знаеше и сама къде да се дене и току потреперваше от време на време. Д. Талев, ПК, 269. Сички, род, роднини, като се научиха за нещастието на зетя, останаха като с вряла вода попарени. Лил., 1884, кн. 7, 16. Като че (като да, сякаш) ме поляха (обляха) със студена (ледена) вода; като че (като да, сякаш) ме попариха (поляха, обляха) с вряла вода. Разг. Крайно неприятно съм изненадан, силно съм засегнат от нещо казано или направено. Панча като че поляха със студена вода — тъй изтръпна, кога чу това. Т. Влайков, Съч. II, 129. Видя само, че той я отмина. И изведнъж като че със студена вода я обляха. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 40. Яна нищо не каза, отиде в стаята и там си намери работа. Като да я поляха с вряла вода, така се запали снагата ѝ. К. Петканов, СВ, 47. Колко (много, доста) вода изтече от някога; колко (много, доста) вода ще изтече до някога. Разг. Много време измина (ще измине) от (до) даден момент, много неща се промениха, се случиха (ще се променят, ще се случат). Ще бъде много добре, ако е момче. Но и момче да е — колко вода ще изтече, докато да порасне, та да вземе и да му помага. Г. Караславов, СИ, 235. "Паспортът е, казвам, от петдесет и трета, бе другарю, а оттогава колко вода изтече..." Н. Хайтов, ДР, 180. Много години се изминаха оттогава, много вода изтече и дядо ми отдавна лежи при старата круша в гробището. Хр. Максимов, СбЗР, 47. — Е, като освободим Македония, тогава ще имаме време и да почиваме,.. — Докато я освободим, ще изтече много вода. Д. Спространов, С, 117. — Колко време откак съм на легло? — засича го Виктор. Динков мръдва рамене и се усмихва неопределено: — Втори месец вече... Доста вода изтече, ама ти се размина. Др. Асенов, ТКНП, 178. Ловя (хващам) риба в мътна вода. Разг. Използвам някакви неуредици, бъркотии, за да извлека лична изгода, да получа облаги за себе си. Такъв метеж бе тъкмо по вкуса на чичо Мартин, немирната му кръв закипя, наостри слух и се приготви да лови риба в мътна вода. И. Петров, ПР, 58. — Аз брат, не съм светец, няма по-голям грешник от мене, ама никога не съм ловил риба в мътна вода. Д. Вълев, Ж, 111. Минавам / мина (преминавам / премина) през огън и вода за някого или нещо. Разг. Преживявам, преодолявам всякакви изпитания, трудности за някого или нещо. Скоро ще види детето си, ще чуе гласеца му, ще види светлите му очички. О, през огън и вода би минала за него, за малкото, през всички мъки! Д. Талев, И, 456. — Дочаках те и аз, дочаках най-подире, / ден с обич оплоден и благодарно тих. / През огън и вода преминах да те диря, / безспирно се стремях, воювах, — победих. Е. Багряна, ВС, 60. Минал / преминал през огън и вода. Разг. Който има голям опит, който е извънредно опитен, обигран, понеже е прекарал всякакви изпитания, трудности. Радевите хора са юнаци, минали са през огън и вода. Ив. Вазов, Съч. XIII, 154. Мътя (размътвам / размътя) водата (водите). Разг. 1. На някого. Умишлено създавам неприятности, правя спънки на някого. Захвани се най-много с някой даскал... Пусни го да расте служебно по-нататък. Не му мъти водата, щом и той не мъти твоята. Сп. Йончев, Ст, 1966, бр. 1041, 1. Агапий от страх да не му размътя водата, решил още от първий час да не ми допусне да остана в Плевен. П. Р. Славейков, БП I, 25. 2. Някъде. Създавам бъркотии, размирици; размирявам. "Аха, казва [майорът], тука и на противодържавни идеи мирише.. Аз, казва, отдавна подозирах, че някой мъти водата тука... П. Незнакомов, БЧ, 29. Наливам / налея вода във воденицата (мелницата) на някого. Разг. Съзнателно или неволно подпомагам някого, служа на неговите интереси. Мене насила ме вкараха тук, за да ме отстранят от гласуване,.. и сега, Мишо, косвено наливаш вода в тяхната воденица и съюзник им ставаш... Мишо. М. Иванов, ВН, 1965, бр. 4229, 4. — Да се цепя от царя ли, да бунтувам народа! — А що ще стане с царството, с България? Или във воденицата на сръбкинята Неда да наливам вода? Ст. Загорчинов, ДП, 249. В мълчанието му подслушвах мислите му:.. Излиза, че аз самият с моето ветрогонство наливам вода в мелницата на другия. Бл. Димитрова, ПКС, 261. Направям / направя на сол и вода някого. Разг. Остро се скарвам, наругавам някого, обикн. като го разобличавам, разкритикувам. Жената кипна, чак до в къщи не проговори, а там ме направи на сол и вода...ВН, 1958, бр. 2000, 4. На свиня кладенчева вода.Разг. Ирон. Излишно или неподходящо нещо за някого. — Ами ние за това ви тука учим и плащаме на даскали, и за дърва, и за джамове, и за хартия, та да

ни лаете като кучета... На свиня кладенчева вода, а вам хаджи Енчо епитроп! Ив. Вазов, Съч. VIII, 138. Не иска ни хляб, ни вода. Разг. За нещо, което може да се пази дълго време, без да се полагат грижи за него. Нося (в) с решето вода. Разг. Върша празна, безрезултатна работа. Облива ме / облее ме вряла вода. Разг. Става ми горещо от силен страх, ужас. Плюх си на ръцете и с все сила замахнах. Кривакът мина през сред него и стана на две, а то отскочи настрана, отърси се и ме загледа с такива страшни очи, че краката ми се пресякоха. Обля ме вряла вода. Разбрах тогава какво"куче" е! Ил. Волен, МДС, 50. Обливам / облея (поливам / полея) със студена (ледена, вряла) вода някого; попарвам / попаря като с вряла вода някого. Обикн. св. Разг. Казвам или направям на някого нещо, което му подейства крайно неприятно. — Остави сега детето в люлката и върви да повикаш Ивана от другата стая! — обади се Момчил с далечен глас, глухо. Тоя глух глас обля с ледена вода невестата му. А. Каралийчев, ЛС, 15. — За мене това е голяма радост. Сън не ме хваща тази нощ, а ти си захванала да ме поливаш със студена вода. К. Петканов, БД, 16. Пия вода от извора. Книж. Черпя знания, ползвам се направо от източника. — Обикалям историческите места.. — Пиете вода от самия извор, ако ми позволите тъй да се изразя — обади се Робинзон усмихнат. М. Марчевски, ТС, 58. Пих (изпих, ще пия, ще изпия) <една> студена вода. Разг. За нещо. Примирих се (ще се примиря) с нещо, от което неочаквано съм бил ощетен или в което съм се излъгал въпреки очакванията си. Няма ни евреин, ни стока, ни дяволи. Разбрах, че ме е излъгал .. Пих една студена вода и се заклатих като отровено куче из чаршия. Чудомир, Избр. пр, 163-164. — Какво ти остава тогава? — Да изпиеш една студена вода, загдето съм те изоставил точно когато си мислела, че картата е печеливша. Съвр., 1975, кн. 2, 198. Плувам в нечии води. Книж. Намирам се под нечие влияние, привърженик, съмишленик съм на някого. — Фон Гайер и Прайбиш са отдавна тук... Живеят в една вила в Бояна и разучават сведенията на нашето стопанство,.. Лихтенфелд вече плува в наши води, но Фон Гайер и Прайбиш упорствуват. Д. Димов, Т, 143. Плувам в свои води. Книж. Чувствам се добре в средата си. В същност това са сега само бели стаи, в които няма нищо, но личи, че в тях д-р Кътов "плува в свои води". ВН, 1960, бр. 2901, 2. Подливам/ подлея вода някому. Разг. Попречвам на някого да успее в нещо, напакостявам на някого, без той да знае. Напразно Ванко го убеждаваше, че няма нищо с нея [Христина]. Разярен, Пешо се закани, че ще му подлее вода и ще го изгони. М. Грубешлиева, ПИУ, 65. Освен това жителите в Ески-Захра си отвориха тогава, по примера на протестантите, едно девическо училище, което подля вода на протестантското девическо училище и протестантите бяха принудени да оставят Ески-Захра. Р. Каролев, УБЧИ, 142. По-тих от водата, по-нисък от тревата. Разг. За човек — съвсем кротък, тих, незабележим. "На мравката път не минаваше!" — каза ми. Тиха, скромна, по-ниска от тревата, по-тиха от водата! Кл. Цачев, СШ, 157. — Но ние сме победени! — .. — Сега ние трябва да бъдем по-тихи от водата и по-ниски от тревата. Г. Караславов, ОХ III, 44. Приличаме си като две капки вода. Разг. Извънредно много, напълно си приличаме. Войводата се прощаваше с двама едри планинци, близнаци, види се, защото си приличаха като две капки вода. Ст. Загорчинов, ДП, 349. Заде тоя стол седяха три стареца, които имаха бели бради и които си приличаха като две капки вода. Хр. Ботев, Съч. 1929, 83. Разбира (проумява, отбира) ли <ти> свиня от кладенчева вода. Разг. Пренебр. Употребява се за прост, ограничен човек, който не може да разбере и оцени нещо по-хубаво, по-добро. Като че с изхлъзванието на българската територия се изхлъзваше и нашият патриотически ентусиазъм .. Даже бай Ганьо ми пошепна на ухото:"Разбири ли ти свиня от кладенчева вода!" Ал. Константинов, БГ, 23. Разбирам (отбирам) колкото (като) свиня (магаре) от кладенчева вода. Разг. Пренебр. Никак не разбирам (отбирам). Види са, че има някои габровци, които дотолкова разпознават хората, "колкото отбира свиня от кладенчева вода". НБ, 1876, бр. 5, 20. <Света̀ (чиста)> вода ненапита. Разг. Ирон. Човек, който се представя за невинен и че не знае за нищо нередно, или човек, когото смятат за безгрешен, невинен. Разсипахте гората, а щом ви спипаме, все сте света вода ненапита. М. Кюркчиев, ВВ, 63. — Какво да кажа като нищо не знам? — погледна го Матьо открито и твърдо. — Чиста вода ненапита, а? — подигра го Злати Василев. Д. Ангелов, ЖС, 62. — Защо покровителствуваш болшевиките? .. — За пръв път чувам. — Дрън-дрън! .. Целият град знае,.., само областният управител — вода ненапита. Сл. Чернишев, ЛО, 89. Светих (ще светя) вода<та> някому. Разг. Убих, премахнах (ще убия, ще премахна) някого, обикн. умишлено за наказание или за отмъщение. Ний разпрахме корема на поп Къна за по-малко работи... Хай, светете му водата! Ив. Вазов, Съч. XXV, 222. Ставам / стана сол и вода. Разг. 1. Много се ядосвам, измъчвам се от яд. 2. Много се притеснявам, измъчвам се от притеснение. И Кунчева Ганка беше хубава, снахо, — .., а сега, гледам я — желта — смин, а той, сиромаха Кунчо — сол и вода!... Ц. Церковски, ТЗ, 9. Но пригодява ли са на такъв? Този хляб чер, недопечен, хайде сомуня зад вратата; .. а жена, момиче‑

тата, наоколо сол и вода стават. Ил. Блъсков, ПБ II, 65. Тиха вода. Разг. Човек, който се представя като кротък, смирен, а всъщност се прикрива и може да напакости; прикрит, потаен човек. Смятам да се пазя от този тип [Митрев]. Такива тихи води като него понякога крият камък в пазвата си. П. Незнакомов, БЧ, 69. -Ами с болярите как да я караме? — За тях мислех, като ви говорех така. С болярите ще бъдете сега тиха вода. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 349. Тръгвам / тръгна по водата (водите) на някого. Диал. Неодобр. Послушвам някого, направям безропотно това, което той иска, изпълнявам желанията и заповедите на някого. На този му скимнало свод, на онзи кивгир и искат по водата им да тръгнеш. Инак — хвърлят чуковете! П. Тодоров, Събр. пр II, 42.Чета (смятам и др.) <като> по вода. Разг. Чета (смятам) много добре, леко, без усилие, бързо. Смяташе като по вода на сметачна машина и предугаждаше и най-съкровените мисли и желания на началството. Г. Райчев, ЗК, 14. И сред този весел и радостен въртоп се мярках и аз някъде там, декламирах.. Писарят стоеше до нея; слушаше строго. — Декламира като по вода! — казал ѝ той. — Силна памет! К. Калчев, ПИЖ, 32. Чете като по вода. П.Р. Славейков, БП II, 206. Чувствам се (съм) като риба във вода. Разг. Чувствам се (съм) много добре, отлично, на мястото си. — Знам, не ти се ходи много в Кратова, тук се чувствуваш като риба във вода. Д. Спространов, С, 50. В тия разговори най-голямо и най-живо участие взема Никола, той се чувствува като риба във вода. Й. Йовков, Разк. I, 14. Чукам (бия) вода в (с) хаван (хаванче). Разг. Върша нещо напълно безполезно, напълно излишно. "Да търсиме оправия с патриката, значи да чукаме вода с хаван!" Хр. Бръзицов, НЦ, 163. Сунгурларци са на хвърлей място от тях, а пък добивът им от грозде е по-малък. Уж и земята им е по-тлъста, уж и те отглеждат червения мискет, а вървят назад, казват, че още чукали водата в хаванче... Ст. Станчев, НР, 190.

Списък на думите по буква