ВОДАЧЕСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОДА̀ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е свързан с водач, който се отнася до водач. На Елка Стаматова Манолова,.. се признава правото да бъде водач на моторна кола. Как и къде беше успяла да изучи водаческото изкуство .. узнаха само неколцина от най-близките ѝ хора. А. Гуляшки, МТС, 136. Това, което отличаваше болшевизма преди войната,.., от другите социалистически течения и партии, е неговото подчертаване водаческата, авангардната роля на градския пролетариат в революционните борби. Р. Аврамов, Борба, 1919, кн. 4, 102.

2. Който има качества на водач. Запасният подполковник Игнат Симов,.., кокореше очи и доказваше, че българският народ бил водачески народ и непрекъснато ругаеше евреите. Д. Ангелов, ЖС, 82.