ВОДАЧЕСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОДА̀ЧЕСТВО, мн. няма, ср. 1. Роля на водач (в 1 знач.). Той познавал пътя по-добре от Зоо и Зоо се съгласи да отстъпи водачеството. Й. Радичков, НД, 153. Плащаха му търговците за доброто водачество, даряха го кога с дреха, кога с оръжие и дребни накити, но не само заради тия печалби ходеше Момчил с керванджиите. О. Василев, ЗЗ, 27. От Остриково водачеството поеха могиловци. Те изведоха групата на шосето за Могилово. Д. Ангелов, ЖС, 255. Щом Дунка се присъедини към стадото, Джели ѝ повери водачеството, понеже кошутата беше стара и опитна. Ем. Станев, ПЕГ, 94-95.

2. Роля, дейност на лице, което ръководи, оглавява; водителство, ръководство. У него се породи неудържим стремеж за властвуване и водачество. К. Ламбрев, СП, 241. Ако един човек, който претендира за водачество, може да се уплаши от някакви анонимни писма и да капризничи, с това той показва само, че е негоден и малодушен. Ем. Станев, ИК I и II, 479. В Чипровци се сформирали чети под водачеството на воеводата Георги Пеячевич. Й. Радичков и др. ГСП, 23.

3. Управляване на моторно превозно средство. След малко двамата, като се сменяха във водачеството, подгониха упорито белия път, по който бе изчезнала колоната. А. Мандаджиев, ОШ, 14.

4. Първенство в спортно състезание. Само бургазлии и созополци не искаха да отстъпят водачеството и продължаваха да гре‑

бат успоредно един до друг. В. Райков, ПВ, 116. След вчерашните срещи .. отборът на "Дунав" запазва водачеството на таблицата. Тр, 1963, бр. 225, 4.