ВОДЕВИЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОДЕВЍЛ м. 1. Кратко сценично произведение с леко, комично съдържание, обикн. с музикален съпровод и песенни куплети. "Плодовете на просвещението",.. застава в центъра на общественото внимание. Тогава критиката взема всички мерки, за да неутрализира изобличаващия патос на комедията. За комедията тя говори като за фарс, за водевил, за безобидна шега, предназначена за домашни любителски постановки. Н. Лилиев, Съч. III, 203. От съединението на драматическата поезия с музиката произхождат опера и водевил. Т. Шишков, ТС, 188.

2. Заключителна куплетна песен в пиеса, в комична опера или в комедия.

3. Прен. Ирон. Нещо, което е почти лишено от съдържание и смисъл и има комична, заплетена интрига. Животът на Лора в Русе е един водевил в трагичен тон. Тя съвсем ясно вижда незначителността на мъжа си... М. Кремен, РЯ, 334. След полунощ Евгения се оттегля, изпратена от султана с каик до Бейлербей, а самият султан се прибира в палата си Долма бахча. Три палата — Бейлербей, Чириган и Долма бахча — прискутват тая нощ по един от главните герои на босфорския водевил. Хр. Бръзицов, НЦ, 137.

— От фр. vaudeville.