ВОДЕВЍЛЕН

ВОДЕВЍЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е свързан със сценичното произведение водевил. С бакембардите си, с позите и жестовете си,.., той прилича на смешно гримиран актьор в някоя водевилна игра. Й. Йовков, Разк. I, 15. Родоначалникът на оперетата Офенбах е писал по поръчка музика за водевили. Веднъж той излиза извън рамките на водевилните правила и ограничения и плюс куплетите, леките номера и ансамблите, вмъква арийки, дуети и особен род ансамбли. К, 1926, бр. 79, 2. Главно поради водевилния си завършек разказът губеше доста въпреки високата си художествена стойност в цялото. М. Генов, СбЦГМГ, 397.

2. Прен. Ирон. Който буди насмешка с действията си, поведението си. В Русчук се намираше и Карцов, немирен дух, водевилен съзаклетник, когото ще срещнем навсякъде, дето се готви някое тъмно и несполучливо дело. С. Радев, ССБ I, 327-328. // Който е почти лишен от съдържание и смисъл и предизвиква смях, насмешка, ирония. Тая водевилна кампания имаше нещо весело и комично и, въпреки най-разнообразните възгледи, светът не можа да скрие усмивката си и злъчния си сарказъм. Й. Йовков, Разк. III, 143. Жената бе майстор в задаване на въпроси, нещо, което бях доловил още при първия ни водевилен разговор. Б. Райнов, ГН, 36.

Списък на думите по буква