ВОДЕНИЧАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОДЕНИЧА̀Р, -ят, -я, зват. -ю, мн. -и, м. Човек, който работи във воденица. Старият воденичар дядо Угрин прегледа още веднаж с голямо внимание гнилия и жабунясал улей на воденицата. Елин Пелин, Съч. I, 80. — Ходи ли на воденицата? — попита Манол.. — Ходих и се убедих, че от нея нищо не става и само си губим времето. Единият камък пак беше се подбил. Два часа загубихме с воденичаря, дорде го натъкмим. Ем. Станев, ИК I и II, 28. Отърчала лисицата на воденицата и зела да вика: Воденичарю, воденичарю! Влък под воденицата! Христом. ВВ I, 29-30. Орачът и пастирът принасят голяма облага на хората; но не е по-малка облагата и от воденичаря, който меле жито, та прави брашно. Й. Груев, (превод) КН 3, 24.

— Друга (диал.) форма: воденча̀р.