ВОДЕНИЧАРЛЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОДЕНИЧАРЛЪ̀К, мн. няма, м. Простонар. Воденичарство. Баща му [ на Ленко] беше голям майстор на погачите. През дългите години на тежкия воденичарлък, откъснат от своя дом, той беше свикнал да си пече сам хляб и да си готви сам. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 235.

— Друга форма: воденчарлъ̀к.