ВОДЕНИЧАРСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОДЕНИЧА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и. 1. Който се отнася до воденичар, който е свързан с воденичар. Изобретателният ум на Дъбака понякога скрояваше някакви странни планове, които воденичарската

глава на дядо Корчан всякога одобряваше. Елин Пелин, Съч. I, 168. Воденицата не работеше, защото водата беше отбита за оризището, но воденичарското семейство имаше наблизо нива. Г. Караславов, Избр. съч. X, 70. И се учеха [ момчетата] как се готви риба и как се пекат пресни с яйца ливосани воденичарски пити. Ц. Гинчев, ГК, 65.

2. Диал. Воденичен. Воденичарската вада се провира край гъсто насадените върби, чиито клони се сплитат и отдалече изглеждат като малка горичка. Кр. Григоров, Н, 151. Тя се отби и тръгна по воденичарския път. Елин Пелин, Съч. III, 79. Лицето му се промени, веждите му се издигнаха и в очите му, напрашнени с брашно като на воденичарски плъх, светна лукаво пламъче. Й. Йовков, СЛ, 99-100. Не може да стане от кукуруза добро брашно, ако се меле на обикновените воденици, защото воденичарските камъни се подмазват с тези мастности, що се намират в кукуруза. Ступ., 1875, бр. 7-8, 60.

◊ Брада царска, глава воденичарска. Разг. Ирон. За прост човек с хубава външност. Човекът погледна в съда,.. Неговата голяма глава с метлообразна брада се очерта като черно кълбо върху огненото зарево.. Твърдко се засмя. — Брада царска — глава воденичарска. Ст. Загорчинов, ДП, 317. Бъбря (бърборя) като воденичарско кречетало. Разг. Неодобр. Бъбря, бърборя прекалено много и обикн. за празни работи. Райко му махна с ръка и продължи все тъй, обърнат към хората си: — Ти не бъбри като воденичарско кречетало, а иди ги посрещни. Ст. Загорчинов, ДП, 43.

— Друга (диал.) форма: воденча̀рски.