ВОДЕНЍЧКА

ВОДЕНЍЧКА ж. 1. Умал. от воденица. По нашия край нямаше мелници, които да пречистват житото. Мелехме на първобитна малка воденичка, чиято кречеталка едвам потракваше. Кр. Григоров, ОНУ, 124. Старата воденичка стана валцова мелница. М. Марчевски, П, 163.

2. Малък ръчен уред за мелене на кафе, чер пипер и под. Тя печеше ръж, мелеше я в ръчната си бакърена воденичка и така си приготвяше една топла блудкава мътилка, която подслаждаше с бучка захар, колкото съвсем да не горчи. А. Гуляшки, Б, 390.

3. Стомах на птица; воденица. Петелът не ще да увира бързо,.. Излезе голямо гърне чорбалак от главата и шията, от трътката и воденичката и джигерчетата. Й. Вълчев, РЗ, 133. При първичната обработка на птиците се получават хранителни отпадъци — сърце, воденичка, дроб. Л. Петров и др. БНК, 44.

Списък на думите по буква