ВОДКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВО̀ДКА ж. 1. Само ед. Високоалкохолно питие, смес от етилов спирт, получен обикн. от ръж, пшеница, ечемик или картофи, със специално омекотена вода. Прохор беше извадил малка бъчонка с водка, прикрепи я върху две тухли и започна да точи. П. Славински, ПЩ, 480. Предвидено е всичко за една модерна кухня: хладилник — .., термоси, водка, коняк, бяло и червено вино. Ал. Гетман, ВС, 15. // Ед. и мн. Разг. Количество от това питие, което се вмества в една чаша или една бутилка. Поръчах по една водка. △ Изпийте си водките, за да поръчам пак. △ Купи две водки, защото ще имаме много гости.

2. Само мн. Различни видове от това питие. Този магазин има богат избор на водки — руска, немска, финландска.