ВОДОБОЯ̀ЗЪН

ВОДОБОЯ̀ЗЪН, -та̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. Хидрофобия, бяс. Водобоязън ся нарича болестта, която произходи от ухапвание на бясно куче или други бесен добитък и която прави болният да ся страхува и бои от водата. БКн, 1859, апр., кн. 1, ч. I, 215. Сякога, когато захване да наближава пролет, турците сякаш че ги хваща оная болест, която хваща и кучетата и която се нарича бяс или водобоязън. Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 6, 24.

— От рус. водобоязнь.

Списък на думите по буква