ВОДОДЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОДОДЀЛ м. 1. Спец. Линия, която минава по най-високите части на възвишение, планина и под. и разделя два съседни речни или морски басейна; водораздел. Минахме над Владая, разсипана живописно в швейцарската си долинка, минахме хубавата ѝ седловина, вододел на Бяло и Черно море. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 142. Пред нас е Гълъбец, този естествен праг, който свързва Средна гора със Стара планина и служи за вододел между Искър и Тополница. Л. Мелнишки, ПП, 14. Реките, които се вливат в Атлантическия океан, са най-дълги, защото главен вододел на Америка са Кордилерите и Андите. Геогр. V кл, 101.

2. Техн. Съоръжение, предназначено за отделяне, отвеждане на вода от главни във второстепенни напоителни канали. Все още всички канали не са изпробвани. На различни места по каналите има недовършени мостчета и вододели. РД, 1950, бр. 196, 3.