ВОДОТЀК

ВОДОТЀК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Малка вада от извор, чешма и под. Миналото лято каптирали чешмата за някаква сграда.. Сега вече няма клокот и ромолене в гората. Умъртвен е водотекът. Н. Хайтов, ШГ, 186.

2. Вада отстрани на улица или път, която служи за оттичане на дъждовната вода (Т. Панчев, РБЯд).

3. Вада, ров, издълбан от поройни води; водостечище. Тук, в сухите водотеци, комунистите бяха направили няколко малки землени насипа за микроязовири. С. Северняк, ОНК, 169. Спусна се в сухия водотек, където само след дъжд имаше вода от водопада. Т. Харманджиев, КВ, 512.

Списък на думите по буква