ВОДОТОК —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОДОТО̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Спец. 1. Поток от вода, която тече в естествено или изкуствено корито. В зависимост от използуваните естествени и изкуствени водотоци и водни басейни водните пътища се разделят на две групи: 1. речни пътища,.. 2. морски пътища. Л. Манчев, П I, 9. От течащите постоянни и периодични води платното [на пътя] се предпазва с водостоци, мостове, подпорни стени,.. корекции на естественото корито на водотока и др. Л. Манчев, П I, 92.

2. Само ед. Посока на оттичане на повърхностни и подпочвени води. У нас сеченето на горите се провежда надолу по склона, т.е. по водотока, а това предизвиква ерозия.