ВОДОУ̀ПОР

ВОДОУ̀ПОР м. Спец. Пласт от земната кора, който не пропуска вода. Като достигне някой водонепропусклив пласт, водата се задържа от него, започва да се събира във водопропускливия пласт над него и да се движи, следвайки наклона на водоупора. Ст. Бошев и др., ГГ, 179-180. Когато кладенецът е спуснат до нивото на водонепропускливия подложен слой (водоупора), тогава той се нарича съвършен или пълен. Ст. Станчев, Х, 470.

Списък на думите по буква