ВОЕНАЧАЛНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОЕНАЧА̀ЛНИК, мн. -ци, м. Началник, който командва войскова част или цяла войска. В началото на VI век двамина траки управляваха могъщата ромейска империя: Юстиниан велики и неговият военачалник Велизарий. А. Каралийчев, С, 42. Хората бяха или хиляда, или петстотин, а можеше да има и две хиляди. И най-опитното око на военачалник не би могло да ги преброи. А. Дончев, ВР, 184.

— Друга (остар.) форма: военнонача̀лник.