ВОЕНАЧАЛНИЧЕСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОЕНАЧА̀ЛНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до военачалник. Неговата черникава чаталеста брада беше докарана по брадата на генерал Гурко и даваше на бай Христа военачалнически вид. Ст. Чилингиров, ХНН, 27. Военачалнически способности.