ВОЕННОВЪЗДУШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОЕННОВЪЗДУ̀ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Който е свързан със, който е предназначен за водене на военни действия във въздуха. Дадена е заповед за сухопътните, военновъздушните и военноморските сили в цялата страна да бъдат в пълна бойна готовност. ВН, 1959, бр. 2594, 3. Военновъздушни бази. Военновъздушен флот. Военновъздушна техника. // Който е свързан с подготовка за водене на военни действия във въздуха. Най-после нашата въздушна школа стана военновъздушно училище. А. Станоев, П, 131.