ВОЖДИЗЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОЖДЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. 1. Политика на утвърждаване на един човек в ролята на непогрешим едноличен ръководител, вожд. В новата история на България има няколко ярки примера на вождизъм.

2. Стремеж на някого да се утвърди, наложи в такава позиция. Не съм политолог, но познавайки нравите български и генетичната обремененост с вождизъм, дълбоко се съмнявам [в създаването на обединена левица].24 часа, 2000, бр. 296, 11. Панчо Панайотов страда от остър хроничен вождизъм. ДТ, 2000, бр. 278, 2. Всички опити да се даде отпор на вождизма на партийния лидер бяха задушавани още в зародиш.

— Рус. вождизм.