ВОЗБУЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОЗБУ̀ЖДАМ, -аш, несв.; возбу̀дя, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Книж. Възбуждам. Тоя ся старае само да возбуди страх в господина си. Добрият колонист от ничто не ся бои; той счита себе безопасен между своите неволници, към които е бил всякога снизходителен и милостив. С. Радулов, ГМП (превод), 198. Тогава най-здраво положените началства не могат освен да паднат и с тяхното шумливо падение да возбудят веселие. Ч, 1871, бр. 13, 397. Бог да дава здравие, старание и терпение на сичките, които са заемат усердно с шелководството; и да возбуди ревност между учените да следат за шелководството. З. Княжески, ПРШ (превод), ХI-ХII. Треба на старите с тия [преводните] книги да возбудим вниманието, за да са поразбудят. Р. Попович, Х, 70. Това убеждение нам ся породи от неблагоразумното поведение на противника,.., от естеството на работата, която .. има свойството да возбужда фанатизма. Ч, 1871, бр. 13, 393. возбуждам се, возбудя се страд.

ВОЗБУ̀ЖДАМ СЕ несв.; возбу̀дя се св., непрех. Остар. Книж. Възбуждам се.