ВОЗГЛА̀ВЕ

ВОЗГЛА̀ВЕ, мн. -та, ср. Диал. Възлавница; възглаве. Готвила [Калина], та вечерале. / Па си остави млад Стоян / ножове на возглавето. Нар. пес., СбБрМ, 188. Егиди моме бре моме, / . . / Море ми дойде на соне — / на соне како на яве — / на тая ръка десница, / на това меко возглаве. К. Христов, СК, 58.

Списък на думите по буква