ВОЗДЍШАМ

ВОЗДЍШАМ, -аш, несв., непрех. Остар. и диал. 1. Въздишам. "На майка си са е изметнала", говориле мъжете и воздишале така, чегато техните мили стопанки са им дале да помиришат коприва или трит хрян. Л. Каравелов, Съч. VII, 50. О, Ваше величество! аз непрестанно за вас воздишах и плачех. Хр. Драганович, НБ (превод), 138.

2. Дишам. На главата си [китът] има духала, сиреч дупки, през които воздиша. П. Берон, БРП, 113.

3. Дъхам, мириша. На вино ми миришеш, / на ракия воздишеш! Нар. пес., СбНУ ХIII, 29.

Списък на думите по буква