ВОЗИТБА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОЗЍТБА, мн. няма, ж. 1. Возене, превозване на снопи, сено и др. Натъкмиха колите, приготвиха ги за возитба и тръгнаха из далечния кър за снопи. К. Петканов, БД, 88. Нейде нататък сред оголената равнина се мержелееше волска кола, натоварена със снопи. Някой беше свършил жътвата и започваше возитба... Ст. Марков, ДБ, 255. В голяма част от околията возитбата на снопите започва едва сега. ОФ, 1950, бр. 1820, 2.

2. В съчет. със съм или с предлог по. Времето, когато се превозват снопи, сено и др. Сред класовете на снопите свирят щурци, докарани от нивята по возитба. А. Каралийчев, ПС III, 102.