ВОЗЛЮБЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОЗЛЮ̀БЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Възлюбен, възлюблен. Но когато да коленичи на гроба на едного от мучениците на возлюблената си Полша, камъкът ся разтваряше и неговият мрак ся озаряваше от усмихванието на жена. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 41. — Где е моята возлюблена Геновева? П. Тодоров, МГ (превод), 68.