ВОЗНЕНАВЍЖДАМ

ВОЗНЕНАВЍЖДАМ, -аш, несв.; возненавѝдя, -иш, мин. св. возненавидя̀х и возненавѝдо̀х, прич. мин. св. деят. возненавидя̀л, -а, -о, мн. возненавидѐли, прич. мин. страд. возненавидя̀н, -а, -о, мн. возненавидѐни, св., прех. Остар. Книж. Възненавиждам. Сама Мария, новата българска царица, за която Палеолог се надаше, че ще да държи негова страна при българский двор, много е возненавидяла вероломния си уйка. М. Дринов, ПСп, 1873, кн. 7-8, 29. Не е возможно родители да накажат или да возненавидят без причина чадата си. С. Радулов, НД, 113. По времени болгарете возненавидоха Петра и изпъдиха го от царството. Хр. Павлович, Ц, 53. возненавиждам се, возненавидя се страд. и взаим.

Списък на думите по буква