ВОЙВОДСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОЙВО̀ДСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Власт, положение, дейност на войвода. През същата нощ други петдесет души четници под войводството на Велко Скорнев влязоха долу в селото и се настаниха по разни къщи в чаршийската махала, за да бъдат по-близо до помещението на заптиетата. Д. Талев, И, 504-505. Той не бива да бърза с калугерството, защото "войводството са лесно сменя, но калугерството — мъчно". Н. Хайтов, ШГ, 150. Мирчо Бояни думаше: / "Бояно, млада войводо! / Халал да ти е войводство." Нар. пес., Христом. ВВ II, 122.

2. Истор. Административно-териториална единица, управлявана от войвода (в 3 знач.). Сяко господарство или княжество, ако него е управлявал някой от царска кръв, са е подразделяло на уреди (войводства). НБ, 1876, бр. 12, 47. На българския цар остана само югоизточната страна на Панония, защото тя принадлежеше на войводствата му във Влашко, Трансилвания и Молдова. Д. Войников, КБИ, 108. // Разш. Област, окръг.

3. Остар. и диал. Седалище на войвода (в 4 знач.); войводница.

— Друга (остар.) форма: воево̀дство.