ВОЙНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВО̀ЙНО, само нечленувано, мн. (рядко) -вци, м. Нар.-поет. Гальовно име, с което девойка нарича своя любим, а млада съпруга — своя млад съпруг. Овчар стои между две девоки, / една либи, а другата мами. / Първата му дума и нарежда: / — Либи, войно, и от брат не бой се, / я ще брата лесно преговорим! Нар. пес., СбНУ ХLI, 394. "От чужбина войно връща се честито!" П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 78. "Стани, стани, войно юнак! Кон ти цвили — вода жаден." Нар. пес., СбНУ ХLIV, 429.

ВО̀ЙНО нареч. Остар. Военно, по военному. Маркиан отговори, че не ще да му

плаща дан, както му ся обещал Теодосий; но че ако седи мирен, ще му проважда дарове; ако ли го плаши с война, то и сам ще войно да го посрещне с оръжия и с войни, не по-малко силни от неговите. Г. Кръстевич, ИБ, 352.