ВОЙНОЛЮБИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОЙНОЛЮБЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който желае война, който се стреми към война. Шефовете на Пентагона и войнолюбивите среди в САЩ полагат всички усилия, за да подновят шпионските полети на самолети. ВН, 1960, бр. 2742, 3.

2. Който е израз на желание за война, на стремеж към война. Войнолюбива политика. Войнолюбив дух. Войнолюбиви планове.