ВОЙНУГА̀Н

ВОЙНУГА̀Н м. Истор. Привилегирован човек от местното население с определени задължения към турската власт; войник, войнук, войниган. Козма се хвалел с панагюрци, че били "войнугане" и не допускале в града си — .. — да стъпва турски крак. Те се събирали в Панагюрище със стотици и потегляли към Цариград да служат на султановите конюшни. Хр. Бръзицов, НЦ, 18.

Списък на думите по буква