ВОЙСКАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОЙСКА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Войник, воин. Отдавна боледуваше султановата войска, но едва през тия дни .. пролича, че болката ѝ е смъртна. А войската е направена от хиляди хора, и всеки войскар усещаше различно смъртта на голямото тяло. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 133. В двора се разхождаха неколцина войскари, които дори в тоя грозен пек стояха запасани като за бой. Й. Вълчев, СКН, 71. Когато черквата била вече заобиколена отвсякъде с редовни войскари,.., пашата или други някои от големците му поканиле затворените да са предадат. З. Стоянов, ЗБВ III, 290-291.