ВОЙСКАРЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОЙСКА̀РЧЕ, мн. -та, ср. Остар. Умал. от войскар; войниче. Ка я зачуло младо княхче, / а то на царя думаше: / "Тук има младо войскарче, / що пее ноще лазаря." Нар. пес., СбБрМ, 124.