ВОЙСКАРЩИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОЙСКА̀РЩИНА, мн. няма, ж. Събир. Остар. Множество от войскари; войска. Неговата голяма строгост обузда непокорството на войскарщината, но от каприциозността на характера му всички около него [Мурад] треперяха. С. Бобчев, СОИ (превод), 120.