ВОКА̀Л м. 1. Езикозн. Гласен звук; гласна. В българския език има шест вокала.
2. Разг. Певец, вокалист в попгрупа. Добрият вокал прави половината популярност на групата.
— От лат. vocalis 'гласен, гласов' през фр. vocal.