ВОКАЛИЗАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОКАЛИЗА̀ЦИЯ ж. 1. Муз. Пеене на вокализи; пеене без текст. В тия сонати гласовата партия е лишена от думи и певецът е обречен само на изразителна вокализация. К, 1927, бр. 116, 2.

2. Езикозн. Преход на съгласен или полугласен звук във вокал. Вокализация на еровете.

3. В стенографията — начин за графическо предаване на гласните в думата чрез различни промени в изписването на съгласните.

— От фр. vocalisation.