ВОЛАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОЛА̀Н¹ м. Автомобилно кормило; кормило. Андрей седна до волана, колата пусна кълбо синкав дим от ауспуха и леко се понесе по асфалтираното шосе. В. Ченков, ПС, 85. Шофьорът сяда, след миг моторът бумти,.. Едрият, поприведен мъж натиска педалите, върти волана. Г. Крумов, Т, 52. Из пътя Ванката накара шофьора да спре и сам седна зад волана. Л. Дилов, ПБД, 122.

— Фр. volant.

ВОЛА̀Н² м. Набрана ивица от плат, пришита обикн. на женска дреха за украса. Ния облече широка тъмночервена вълнена рокля с два волана от тъмночервена коприна. Д. Талев, ПК, 170. Фотина се върте‑

ше пред огледалото, облечена в скъпа рокля с волани. В. Геновска, СГ, 229.

— Фр. volant.