ВОЛАНЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВОЛА̀НЧЕ
ВОЛА̀НЧЕ1, мн. -та, ср. Умал. от волан1.Чрез въртене на воланчето, което е заклинено към винта, се изменя положението на предните колела спрямо подвижната рама на комбайна. М. Дуковски и др., СМ, 604.