ВОЛЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОЛЀ¹, мн. -та, ср. Диал. Умал. от вол; волче. Пролетта рано .. Панчовото юниче един ден се сборило с някое буйно воле, и волето да земе да го мушне с рога си в слабините. Т. Влайков, Съч. II, 114.

ВОЛЀ², мн. -та, ср. Спорт. Във футбола — удар по летяща, падаща към земята топка. Правият удар, както и другите удари във футбола се изпълняват не само по неподвижна топка от място или със засилване, но и по търкаляща се топка, по летяща топка (воле). В. Ангелов и др., Ф, 44. Гол от воле.

◊ От воле. Жарг. Бързо, на бърза ръка, с лекота. Само един от матадорите си свърши работата "от воле". След като разигра бика с голяма ловкост, цели се от две крачки и заби шпагата между плешките му. Бикът умря, изглежда, прав. И. Петров, ЛФ, 1974, бр. 50, 5. Изпитите си вземам от воле.

— Фр. volee.