ВОЛЕВЍ

ВОЛЕВЍ, -а̀, -о̀, мн. -ѝ, прил. Който притежава, проявява силна воля; волев. Не само като актьор, а и като човек и общественик Тенев е скромен,.., волеви, благ и авторитетен. Ив. Димов, АИДЖ, 136. Нисък и сух като чироз, бай Трайко бързо свикна с дългите походи и още първите дни даде на всички пример за волеви човек. Сл. Трънски, Н, 236.

— От рус. волевой.

Списък на думите по буква