ВОЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ВО̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Поет. Който живее свободно, безгрижно, без ограничения. Котел беше гнездо на волни горяни, на планински орли. Ст. Станчев, НР, 112. Ще тръгна волен, весел аз / да бродя днеска из полята. БР, 1931, кн. 6, 183. Поклон, Италио щастлива, / .. / на гости ида ти с пияна / душа от въздух и свобода. Ив. Вазов, Съч. II, 127-128. ● За птица. Разкъса "магичния кръг" / човекът и днеска лети / от волната птица / по-бързо. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 112. В небето волна чучулига / с крилата си деня издига / и звънко в утрината пей! С. Красински, ЗО, 16. Вземи ме, лодкарю, в своята ладия лека, / която безшумно цепи вълните смолни, / и сякаш проправя от тук до небето пътека, / и сякаш се гони с чайките смели и волни. Е. Багряна, ВС, 72. // За мисъл, фантазия и др. — неограничен от нищо. И не е нужно да търсим тук, дали тие превзетости, които у Славейкова са черти на неговия естествен темперамент или игри на една волна поетическа фантазия,.., не произвеждат у д-р Кръстева един тягостен ефект. С. Радев, Худ., 1906, кн. 4-5, 20. Аз и по-рано бях самичък в тая килийка, и по-рано всяка нощ самотността ми налагаше такива увличания и спокойни и волни размишления. Д. Калфов, ПЮН, 33. Света пред тайните ми би се слисал, / другарко моя, моя волна мисъл. П. К. Яворов, Съч. I, 73. — А думите, мрежа за волния дух, / сред улици шумни отвени! Н. Лилиев, Ст, 142.
2. Поет. Който е присъщ на свободен, безгрижен човек, който е израз, проява на свобода, безгрижие. Ния си мислеше,.., че с Катето си бе отишла радостта от тая къща и не се чуваше тук ни висок, волен смях, ни песен. Д. Талев, ПК, 14. Подемат се из краището нейде дружни момински гласове, залюлее се песен млада, волна, шумна като полето. Елин Пелин, Съч. I, 161. Сестричките ще седнат весели, доволни, / .. / ще почнат, както нявга, смеховете волни, / но мама все навън, към пътя ще поглежда. М. Минева, МП, 37. Волни игри.
3. Поет. Който протича без ограничения и грижи, през който се живее свободно, без ограничения и грижи. От ранни години той усети в себе си наклонност към приключения и волен живот по поля и планини. Ив. Вазов, Съч. XIV, 26. Ех, / волен рибарски живот, / описан / в толкова песни! Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 52. Ех, пушчице... ех, дружчице льо моя, / ех роден наш бащице, стар Балкан — / разкрий пред нас хайдушките пътеки / и пак запей за волни времена! Сл. Красински, БН, 176. Волни години. Волни дни.
4. Поет. За вятър, река и др. — който се движи свободно, невъзпиран от нищо. И тая песен вдъхновена / разнасят волни ветрове / низ твоята земя свещена. Н. Лилиев, С, 1932, 68. Волни вълни, ти примамно, невярно море, / своята синя безбрежност пред мен разтворете. Е. Багряна, СЧ, 55. Като на влюбена жена душата, / реката пълноводна / напуща стръмнината / и волна троши железните окови, / руши прегради и мостове. М. Петканова, КС, 50.
5. Поет. Който е обширен, безграничен и внушава чувство за свобода. Кардашев имаше нужда да диша чист въздух.. Мина през Алабинска улица и излезе накрай София. Пред него се мерна широкото волно поле. Ив. Вазов, Съч. X, 35. Нийде не видваха дървета: сѐ степ, безкрайна, волна, хубава. Н. Бончев, ТБ (превод), 19. Не хулете ме за мойте песни — / че напуснах ваший въздух болни, / че оставих улиците тесни / и мених ги с планините волни. Ив. Вазов, Съч. II, 193. Летете, птици, във волния въздух, / летете, птици, в небесата сини. К. Величков, ПССъч. II, 118.
6. Само в израз волен и (или) неволен. За вина, грях, прегрешение и под. — който става, който се извършва съзнателно, умишлено, с участие на волята. Той не можеше
да прощава дребните грешки на хората, не умееше да прави разлика между волна и неволна вина. Л. Стоянов, П, 462. А той през това време по неволя се бе отдал на строг християнски пост, .., на покаяние за волни и неволни прегрешения. Т. Харманджиев, КЕД, 105. — И прости, господи, греховете наши, волни и неволни, защото ти си милостив и всеблаг. Ив. Вазов, Съч. XX, 76. — Имайте пред вид, че за всяко малодушие,.., за всяко волно или неволно опущение,.., организацията има специални хора, които извършват наказателни операции. В. Нешков, Н, 237.
7. Остар. Свободен, независим. — Аз ни на царя Александра съм хранен човек, ни на бога — послушна овца. Аз съм Момчил, войвода и волен човек. Ст. Загорчинов, ДП, 401.
8. Остар. Който е в противоречие с господстващите идеи, възгледи, норми. Директорът на гимназията бе викал някои учители да ги мъмре за намеса в политическия живот и волни съждения по повод атентата срещу императора. В. Геновска, СГ, 112-113. Нему се чинеше, че всичките тези волни и свободни думи и мисли и той сам ги е говорил или мислил някога. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 379. Причина за тяхното изгнание бяха, разбира се, волните стихове на младия чиновник от външното министерство и връзките му с разбунтуваната част на офицерството. С. Северняк, ВСД, 171-172.
9. Остар. Доброволен. Иванчо се изпотрепваше да чете тия страници от евангелието .. дето са описани сичките прощални думи на Исуса Христа .. и волното негово страдание. Ил. Блъсков, ДБ, 39. Книжник бил той в мрак и плесен, / в прах отънал, тялом слаб, / тоз, що пише стих ил песен, / на идея волний раб. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 258. — Трябва да освободим по-скоро пушките и да ги скрием тука през нощта... Колко лири трябват още? — каза Огнянов.. Комитетът се завзе живо за този въпрос. Предлагаше се от волни помощи да се събере сумата. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 46. Волни пожертвувания.
◊ Волни упражнения (съчетания). Спорт. Гимнастически упражнения (съчетания), в които задължителните елементи са малко или изобщо липсват. Волна програма. Спорт. Част от демонстрация или състезание по гимнастика, в която спортистът изпълнява комплекс от гимнастически упражнения, комбинирани свободно по негова идея или идея на треньора му.
> Волен като птица; <като> волна птица. Разг. Употребява се за човек, който не е обвързан с никого и нищо, не се съобразява с нищо и живее свободно, според желанията си и обстоятелствата в момента. Тъй живя Калофер войвода десет години в Македония и още осем в Балкана — волен като птица. М. Марчевски, П, 22. Тук той ще бъде като волна птица сред красивата природа. М. Марчевски, ТС, 62. — Лесно ти е да обвиняваш другите в страхливост и в "благоразумие". Защото си волна птица, нищо не ти свързва крилете. А. Гуляшки, Л, 395.