ВОЛЕНТЍРСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от волентир; доброволчески. Това отделение са състои от 22 хиледи добре въоружени момци, които щат са предшествуват от волентирската чета на архимандрит Дучич. НБ, 1876, бр. 9, 36.
— Други форми: волинтѝрски, волонтѐрски и волонтѝрски.