ВОЛНЕЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОЛНЀЯ СЕ, -ѐеш се, мин. св. волня̀х се, прич. мин. св. деят. волня̀л се, -а се, -о се, мн. волнѐли се, несв., непрех. Остар. Книж. Вълнувам се. Както в мълчанието наращава искрата и става по-гибелна, тъй може да ся случи, чтото и под самия лед на старостта да ся волнее едно пламенно море. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 105. Забавлявах ся на пъте да разгледвам хубавите бели и сиви облаци, прилични на едни струпове от гори, кои ся волнеят едни след други по сине небе. Д. Попов, СбРС (превод), 63.