ВОЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВО̀ЛНО нареч. 1. Поет. Свободно, без ограничения, на воля. Жителите му [на селото], същи горски деца, живели волно, като тия планински орли, които не знаят страх и предели. Елин Пелин, Съч. I, 104. Те се бутаха безгрижно, играеха си по детински и се смееха високо и волно. Г Караславов, Избр. съч. X, 92. Сега съм у дома, сега съм в моя мир, — / мир въжделен и драг. Тук волно дишам ази. Ив. Вазов, Съч. II, 179. Волно в простора / птиците летят. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 105. Упоена от молитва свята / на жита, треви и дървеса, / диша бодро, волно равнината. Н. Ракитин, ППВ, 7.

2. С гл. съм, изглеждам, ставам и под. в

3 л. ед. а) Обикн. при лич. местоим. в дат. Означава, че някой се чувства неограничен, свободен, независим. — Волно и свободно ще бъде всекиму в нашето деспотство и не ще има ни отроци-ратаи, ни парици-орачи и сеячи, ни роби и робини за господарева челяд и людска неволя. Ст. Загорчинов, ДП, 465-466. б) Означава, че някъде има свобода, че няма притеснения, ограничения. Беше хубаво, волно, свежо. Миришеше на младост, както казва Любен Каравелов. Ив. Вазов, Съч. XV, 78. Вий, значи, българин? ... Мерси... / сега у вас е друго, волно... / У нас — война, ни миг покой. О. Орлинов, П, 67. Правих си къща, ала не бе на волно, та ми излезе скъпа. Н. Геров, РБЯ I, 147.

3. Остар. Доброволно. Но младежите тъй си са те. Хвърлят ся волно в устата на вълка. К. Величков и др., ЛБ (превод), 35. На бедствията чашата горчива / до устните си волно аз допрях. К. Величков, ПССъч II, 114.

4. Остар. Воен. Свободно (команда).

◊ Волно или (и) неволно. Обикн. вмет. Без значение, независимо дали съзнателно, с участие на волята или (и) несъзнателно, без да искам, случайно. На Душко му ставаше неприятно, когато му напомняха волно или неволно, че е от село. Елин Пелин, Съч. I, 200. Венчев във всичко изхожда от себе си, от своето необуздано честолюбие. И е готов да прегази всичко друго, може да стигне волно или неволно и до предателство. Д. Талев, ГЧ, 160.