ВОЛНОДУМИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОЛНОДУ̀МИЕ, мн. няма, ср. Книж. Волнодумство;свободомислие. — Волнодумие няма да позволим — викаше попът, пребледнял от яд, — който не желае да се вразуми, ето му пътя! На добър му час! К. Калчев, ЖП, 14. Наистина, всичко у Каравелова бе ново и прелъстително за непорочната още румелийска интелигенция:.., неговата живост на темперамента, волнодумието му. С. Радев, ССБ I, 477.