ВОЛНОДУМСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВОЛНОДУ̀МСТВО, мн. -а, ср. Книж. Качество или проява на волнодумец; волнодумие, свободомислие. Достатъчно е било да заподозре той някого от своите полуубити раи или заимодавци във волнодумство и негодувание,.., и тоя последният е пропаднал. З. Стоянов, ЗБВ III, 205-206. Ала по един явно доловим начин им дава да разберат, че туй е зарад тяхното волнодумство. Т. Влайков, Съч. III, 191. И ако вие си позволявате да проявявате противозаконно волнодумство... не ме правете поне съучастник в престъплението си! П. Славински, ПЩ, 75. И сам се учудих на своето волнодумство. Думите сами излизаха от устата ми. С. Таджер, ПМ, 163-164. Но бързо си изгърмял барута Манол Пиронков. И обществената му дейност, и стиховете му, и анархистичните му волнодумства,.. — всичко се изпарило. М. Кюркчиев, ВВ, 86. Школската дисциплина не допуща никакви волнодумства. Знан., 1875, бр. 22-23, 352.