ВОЛОВАР —Речник на българския език — алтернативна версия
ВОЛОВА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който пасе волове, който се грижи за волове. Воловари, пъдари и случайни работници по къра се прибираха по това време на сянка
край кладенци и извори. Г. Караславов, С, 39. Пастири със стадата си, воловари, орачи бяха наизлезли в полето. К. Ламбрев, СП, 325. Двама воловаре отишли да си пасат воловете. Д. Манчев, БЕ II, 25.