ВОЛОНТЀР

ВОЛОНТЀР м. Остар. Волентир. Да играе на крикет,.., да фектува и в последньото време да ходи на учение при волонтерете — ето ви главните занятия, които интересуват най-много ингелизете. Знан., 1875, бр. 5, 74.

— Други форми: волонтѝр и волинтѝр.

Списък на думите по буква