ВОЛОНТЍР

ВОЛОНТЍР м. Остар. Волентир. Един богат русенец .. са обещал да въоръжи на своя сметка 8 000 волонтири. Хр. Ботев, Съч., 1929, 8. Линколн влезе като войник в полка на волонтирите в Нюсалем. Й. Груев, СП (превод), 179.

— Други форми: волонтѐр и волинтѝр.

Списък на думите по буква