ВО̀ЛЯ

ВО̀ЛЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Желая, искам някого или нещо. — Я, колко за мене, казвам ти, че по бих волил да срещнем мечка у гората, отколкото твоя поп низ път. М. Георгиев, Избр. разк., 147. — Та що е твоят любовник / пред мене и пред властта ми? / Пред тебе, аго, нищо е, / но за мен, знаш ли, всичко е: воля аз него, та него... П. Р. Славейков, Избр. пр I, 339. Един ми е, брате, ясен месец на небето — / една бе ми свато-Джуровата черка у село, / .. / Бог я даде да я гледаш и от душа да я волиш. Елин Пелин, Съч. V, 107-108. Бальо си Вела залибил, / либил я Бальо, волил я, / токмо ми девет години. Нар. пес., СбНУ ХХV, 33. воля се страд. и взаим. — Мутен Искар между нас се вие. / Въз баиро он че се отбие, / ако двама, Яно, го помолим, / ако двама от сърце се волим. Елин Пелин, Съч. V, 121.

ВО̀ЛЯ

ВО̀ЛЯ, мн. (рядко) -и, ж. 1. Една от основните психически способности на човека съзнателно да управлява, да регулира поведението си, да насочва действията и постъпките си в съответствие с предварително поставена цел. Твърде често навикът е много по-силен и от волята, и от разума. Л. Каравелов, Съч. II, 17. Той диреше смъртта, но инстинктът на самосъхранението, по-силен от всяка воля в тоя момент, го спаси. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 164. Повече по навик, отколкото с усилие на волята си, Марин забърза към стадото си, прибра го на завет, сам се подслони под едни скали. Й. Йовков, СЛ, 115. Затворникът поиска да избегне погледа, но нямаше сили да извие главата си. Сивопепелявите очи на директора парализираха волята му. Кл. Цачев, ГЗ, 144. // Силна проява на тази способност като индивидуално човешко качество, духовна, нравствена сила като подтик за извършване на някакво действие, за постигане на някаква цел, обикн. свързано с преодоляване на пречки и трудности. Моят син.. прояви в тая история воля и храброст, но все ми се струва, че това е нищо в сравнение с подвига на тая мъничка Юлия!... П. Вежинов, СО, 174. Той дремеше в някой кът, без воля да се повдигне, прикован за земята от невярна сила. Г. Караславов, Избр. съч. I, 90. И той фърли поглед любовен, приветен / към тоз труд довършен, подвиг многолетен, / на волята рожба, на бдението плод. Ив. Вазов, Съч. I, 188.

2. Желание, предпочитание. Не можеше да забележи човек по нейното спокойно и бяло лице,.., че тя е нещастна в това съпружество, станало не по нейна воля. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 21. Не можел селянинът да напусне по своя воля господаря си, селото, земята, която обработва. Д. Талев, ПК, 206. Човек се ражда, без да желае това, и умира против волята си, но когато е далеч от родината, той умира с отворени очи. М. Марчевски, ОТ, 14. — Скитник станах по моя воля и не честта си изгубих, а сърцето си, когато се върнах тука. Р. Стоянов, М, 31. — Е, щом искаш спомен от майка си, нека е волята ти. Кр. Григоров, ПЧ, 157. Всеки [от болярите] си имаше нещо на ум, всеки вярваше, че народната воля — в друго време тъй пренебрегвана и потъп‑

квана от самия него — тоя път ще проговори в негова полза. А. Дончев, СВС, 631. // Желание, което е изказано като заповед, което има силата да определя, да насочва поведението, постъпките на другите. — Викай го да дойде тука, извикал дядо Либен, и баба Либеница отишла да изпълни волята на своя деспот. Л. Каравелов, Съч. II, 42. — Хайде сега остави ме! — каза Ройдю ядосан. — Иди навън, остави ме! Ройдювица знаеше, че не може да се отива срещу волята му, и излезе. Й. Йовков, ЖС, 147. Който развърже възела, той ще бъде владетел на Азия. Такава е волята на боговете. А. Каралийчев, ПГ, 82. Един е бог на висши небеса, / над волите е волята му свята. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 164 ● Обр. Със съгл. опред. Докторът и Врачевски потвърдиха също, че някаква тайнствена воля се намесва в случайностите на тоя обичай. Ив. Вазов, Съч. ХII, 43. Коя злокобна воля бе осъдила и нас, и хиляди още като нас, на тая пъклена участ?... К. Константинов, ПНП, 13. Висша сила у мъдреца, / висша воля във света, / вечен демон на певеца — / туй е мисълта. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 157.

3. С предл. за или със следв. изр. със съюз да. Силен стремеж, желание за извършване на нещо, за постигане на някаква цел. Най-ярко изразява волята на емиграцията за борба и противодействие Иван Драсов. Ив. Унджиев, ВЛ, 333. Човек би трябвало да има в себе си нещо от този Толстоев герой — поне същата жилава неизтребима воля за живот — и тогава сигурно би съумял да приспособи света към себе си. Ем. Манов, БГ, 37. Мечтите убиваха волята му за работа. Елин Пелин, Съч. III, 70. То [детето] вече бе живо в нея, то ѝ пращаше глухи, сладки сигнали с крачетата си, изявяваше волята си да живее. В. Андреев, ПР, 46. В отделни случаи нашите футболисти са извоювали ценни победи, но само благодарение на извънредно висок дух, на силна воля за победа. П. Стефанов, Ф, 20.

4. Остар. Обикн. с предл. на. Свобода. — Великий Асене, твоето велико сърце стори тогава повече нещо: то пожали хилядите мои поробени войници и ги отпусна на воля. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 39. — Моят цар не е във война с тебе, Умуре, та да ме държиш в позорен плен — изрече той с тих, но твърд глас. — Повелѝ да ми върнат коня и оръжието и с чест да ме отпуснат на воля. Ст. Загорчинов, ДП, 309. Блазе му, който умее, / за чест и воля да мъсти. Хр. Ботев, Съч., 1929, 31-32. Я ми отворете / тъмната тъмница! / .. / Воля вий ми дайте, / щастие ми не тряба! П. Р. Славейков, Избр. пр I, 159.

5. Остар. Обикн. в съчет. с давам, вземам, искам и под. Позволение, разрешение, съгласие. След битката при Марица Амурат се разяри на Шишмана и даде воля на своите да плячкосват и свирепствуват из българската земя. Ем. Станев, А, 195. Подир много молби бяха изпросили от Марина воля да влизат при болния. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 162. — Г-н съдия! Дай ми воля да кажа и аз една дума. Й. Йовков, ПГ, 67. Той беше ме и друг път уговарял, когато отварях частно училище в Търново, да ида да искам воля от Неофита. П. Р. Славейков, БП I, ХVII. — Жени се, Петре!... Воля от мен — жени се и вземи си друга.. Мъчиш се ти, клетнико,, а това ми тежи. Какво си крив ти? Ц. Церковски, Съч. III, 101.

<В знак> на добра воля. Разг. Като израз на доброжелателство, благосклонност. Вчера в Рим е пристигнала българска мисия на добра воля.Всичко това се върши в знак на добра воля спрямо новия президент. △ Акт на добра воля. Воля ми (ти, му, ѝ) е. Разг. 1. За подчертаване, че някой има право да извърши нещо, че това зависи само от неговото желание. — Най-после, тъй искал човекът, тъй го направил, воля му е... Й. Йовков, ВАХ, 27. — Моят мъж здравето ми взема,.. — Бил те — бил, мъж ти е, воля му е. Ако ще, ще те бие, ако ще, ще те гали. Елин Пелин, Съч. II, 147-148. Ако ти, болярино, искаш да дойдеш с нас, воля ти е, ако ти се стяга душата, свободен си да си вървиш. Ст. Загорчинов, ДП, 107. 2. Искам, желая. — Само аз зная кога и срещу кого ще изтегля меча си.. Дето ми е воля и сгода, там ще ударя. Ст. Загорчинов, ДП, 352-353. Живота ме грабна във вихъра си бесен, / и с мен си играе както му е воля. Хр. Белчев, Избр. съч., 40. Вървя по волята на някого. Разг. Постъпвам според желанията на някого, изпълнявам всичките му съвети и заповеди. Дядо Хаджия обичаше дяда Славча, защото дядо Славчо беше набожен като него, защото беше сладкодумен и сложен — вървеше му по волята и на всичко му климаше с глава. Т. Влайков, РП I, 98. — Нашият пророк Мохамед обещава райска наслада за ония, които вървят по волята му. А. Каралийчев, ПГ, 107. Давам / дам воля на нещо. Разг. Преставам да ограничавам действията или постъпките си, позволявам нещо да се прояви с пълна сила, без задръжки и ограничения. Сърцето ѝ, препълнено от горчивина и ранено от обида, заплака. Тя сложи глава на масата и даде воля на сърцето си. Елин Пелин, Съч. III, 44. Искат да го накажат, задето е дал воля на сърцето си, задето е залибил Пенка. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 8, 242. Напоследък Султана започна да се заглежда в младия селянин и с други очи.. Като го гледаше, по тялото ѝ пробягваха тръпки, но никога не помисли тя да даде воля на това зараждащо се чувство. Д. Талев, ЖС, 64. Давам си / дам си воля. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Разг. Правя усилия, налагам си (да извърша, да направя нещо). Кунчо продължаваше да се усмихва сдържано, обземаше го яд, но си да‑

ваше воля да не издава нервността. В. Нешков, Н, 380. И като го гледаше, че свива цигара, прихващаше го за рамото и го молеше галено: — Остави тая отрова Кръстю! Нали видиш, че ти вреди! Остави я! Много ти се моля! Дай си малко воля! Г. Караславов, ОХ I, 388. Добра воля. Желание, склонност, готовност да се извърши нещо полезно, благоприятно за някого. Не свършил никакво високо училище,.., той заместваше липсата от учителска подготовка с добра воля и трудолюбие. Ив. Вазов, Съч. Х, 155. Собствеността на Борис върху фабриката зависеше от добрата воля на Малони. Д. Димов, Т, 526. При добра воля всичко може да се нареди. До воля. Остар. До насита, до краен предел. Можехме от сутрин до вечер да говорим и ползувахме се до воля от тая свобода. К. Величков, ПССъч. I, 26. Славчо беше белимелец, това съвпадение даде кураж и право на пленителите му да наситят до воля зверската си мъстителност. Ив. Вазов, Съч. VII, 58. Сиромашия до шия, неволя до воля. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 115. Зла воля. Склонност, желание да се вършат лоши неща, да се причинява зло на другите. Чингелов се зае с особено усърдие да съчинява протокола — и защото беше за такъв тържествен случай, и защото беше целият против злата воля и упоритост на Таки Брашнаров. Д. Талев, ПК, 64. При зла воля поводи могат да се намерят всякакви. П. Вежинов, ДМ, 28. На воля. Свободно, без ограничения. Когато Самуил влизаше в седмата година, а Аарон навърши десетте, Никола и Рипсимия решиха да изпратят двете деца на село, да растат на воля и да се трудят. А. Дончев, СВС, 152. Няколко дена се скитах на воля, но и с тиха и сякаш безпричинна тъга в гърдите си. А. Гуляшки, ЗР, 276-277. Налагам / наложа волята си някому. Принуждавам някого да върши това, което аз искам. Славов виждаше паяжината, която можеха да уплетат около него, но му беше обидно, че в тоя свещен кът дръзки хора се опитват да му налагат волята си. Х. Русев, ПЗ, 121. Откак клубът бе изгорен и от деня, в който го арестуваха, нямаше никаква възможност да налага волята си... Ем. Станев, ИК III и IV, 439. За тях става все по-трудно да налагат волята си. Не счупвам / счупя (не пречупвам / пречупя, не скършвам / скърша) волята на някого. Разг. Изпълнявам желанието на някого, не отказвам да правя това, което иска. За да не счупи волята на чичо Петър, тя даде съгласието си пак да отидат при доктора. П. Велков, СДН, 53. Покорна и тиха, научена от майка си да не пречупва никога бащина воля, Латинка се свиваше в ъгъла и думица не смееше да отрони. НК, 1958, бр. 4, 4. Нямам своя воля. Разг. Нямам сила, право, възможност сам да решавам, сам да определям поведението, постъпките си. Лепо нямаше вече своя воля. Бойка бе магьосала сърцето му и то не можеше да живее без нея. Елин Пелин, Съч. I, 94. — Баща ми е сиромах, а сиромасите нямат своя воля, ако ние и да говориме противното. Л. Каравелов, Съч. VIII, 61. — Волиш ти него, та него! — / отвърна везир сърдито, / — Но своя воля ти нямаш. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 339. По воля. Остар. Свободно, без ограничения; на воля. Реката в долината шурти, птичките хвъркат по воля и другарите му вървят по зазеленялото поле и пеят. Ив. Вазов, Съч. VI, 114. Чернило черно / орисници ми предвещаха. / И няма никога душа / криле по воля да размаха! П. К. Яворов, Съч. I, 51. Последна воля. Предсмъртно желание; завещание. С (по) божия<та> воля. Разг. За подчертаване, че нещо е станало или ще стане, както е наредил Бог. — Добър ден, господине учителю! — Я, каква среща! — спря се даскал Ботьо — .. — Такива неща за тебе чувам напоследък, отче Игнатие, а ето че с божия воля всичко се оправило! Ст. Дичев, ЗС I, 324. — После с божия воля пак ще потеглим, каза хладнокръвно возачът. Ив. Вазов, Съч. ХII, 14. Твоя (ваша) воля. Разг.; Воля ти (му, ѝ, ви, им). Остар. Израз, с който се подчертава правото на някого да върши каквото иска и същевременно се изразява известно безразличие и пренебрежение към неговите действия. Кръстевица се съгласи. Най-сетне воля ѝ, ако тя каже, че го иска, тогава и те няма да имат против тази женитба. Г. Караславов, ОХ I, 411. — Аз няма да дойда! — рече предизвикателно Македонски. — Твоя воля. Ст. Дичев, ЗС I, 569. — Няма да подпиша — повторно заяви Борис. — Ваша воля — спокойно отговори гъркът. Д. Димов, Т, 528.

Списък на думите по буква